В последните седмици имах няколко сесии с клиенти по различни теми, които се оказаха свързани по интересен начин. Общото беше историята на предците няколко поколения назад по семейната линия. Нямах идея да търсим там, но процесът си знае работата и истината, дори потулена, винаги излиза.
Работихме с три различни проблема – финансови проблеми, проблем с храната и проблемни отношения. При всички случаи една от коренните емоции под повърхността се оказа несигурност, липса на безопасност – за мен не е безопасно да съм тук. В някои от случаите автоматично се появиха образите и историите на прародителите. Но в един се получи по-интересно. След края на сесиите тялото на клиентката все се извърташе само наляво. Явно там имаше нещо, на което да обърнем внимание. Потърсихме, се оказа прабаба от майчиния род, която имаше нещо, което да освободи и което се беше пренесло в живота на клиентката през генетичното поле.
Във всички тези случаи чувството на несигурност беше свързано с родова история на преселение и цялата мъка и скръб по това да изоставиш и малкото, което имаш в търсене на нов, по-добър живот.
Колко от нашите семейни истории съдържат този мотив? Нарамваш най-необходимото, грабваш децата и изоставяш всичко, което си градил. Бягаш от глад, от война, от мизерия. Отиваш на ново място, но сърцето ти сякаш остава у дома. А в някои семейства изселничеството се е случвало дори по няколко пъти.
Споделям този конкретен пример с историята на пришълците, тъй като се появи на няколко пъти в моята практика и вероятно темата е активна в колективното съзнание за всички нас. Но каквато и да е историята на предшествениците ни, ако тя влияе на живота ни, вероятно те не са разрешили проблеми или освободили дълбока и тежка емоция, която ние на някакво ниво сме приели за своя. И това е така – тя е и наша, и вероятно повтаряме и засилваме родовия модел.
За да се освободим от него и да продължим със собственото си изцеление обаче, е необходимо да преживеем и пуснем това, което тези преди нас не са успели да направят. Това не означава просто да върнем товарите на нашите предшественици назад по веригата, защото нищо, което не е преживяно и обработено, не може да бъде освободено. Понякога това е да позволим на някого да изплаче тъгата си. Или да му помогнем да се свърже с корена си и чувството си за дом и принадлежност. На енергийно ниво трябва да запълним пространството с усещането за спокойствие, сигурност, благоденствие и любов. И когато го направим, прекъсваме трансгенерационните травми, предавани и носени от поколение на поколение. Понякога причините за нашите проблеми са комплексни и отиват отвъд собственото ни съществуване. Ние всички сме свързани в едно сърце и не всичко започва от нас. Когато освободим поколенческата болка, освобождаваме и огромен ресурс. И тогава връщането към себе си става възможно. За нас, за нашите предци, за нашите деца и за Цялото.