Случва ли ти се гласът, който те критикува в главата ти, да стане толкова силен, че да те парализира? Да не можеш да предприемеш никакви действия или каквото и да направиш, все да не е достатъчно добро? Да се самокритикуваш и обиждаш? Да искаш да си все по-добра и все по-перфектна и никога, никога да не си доволна от себе си?
А замисляла ли си се каква цена плащаш за тази критика? От какво те лишава? В какво те превръща? За какво те спира? И къде би била сега без този негативен монолог?
Може би дотолкова си свикнала с този глас, че вече не различаваш дали наистина е твой или е на някой друг – на някой от твоето детство, от миналото ти или обобщена форма на заобикалящия те свят и изискванията му за правилно и грешно. Може би отдавна си го приела за стопроцентова истина и дори не подлагаш на съмнение мисли като:
- Никой няма да ме приема такава, каквато съм
- Коя съм аз, че да заслужавам успех/любов?
- Всички други са по-добри от мен (по-умни, по-красиви, по-успешни)
- Колкото и да се старая, пак няма да ми се получи.
- Трябва да се работя страшно много, за да си заслужа успеха
- Ако се отпусна поне за малко, всичко ще се срине
- Никъде не се чувствам на мястото си
- Защо изобщо да почвам, като знам, че ще се проваля
- Кой изобщо би предпочел именно мен?
- Не заслужавам да ми се случват хубави неща…
Вероятно зад всяка една от тези мисли стои някакво преживяване, което е наранило малкото дете в нас и нашият великолепен ум ни е дал съответната мисъл, за да ни пази. И вероятно това е вършело чудесна работа към онзи момент, но сега ни пречи да бъдем себе си и да се видим такива, каквото сме.
Ако ние мислим така за себе си, как очакваме другите да ни възприемат по различен начин?
Всичко това е обратимо. Вътрешната ни критика е само една мисъл, а мислите могат да бъдат оборени и променени. Защото всички тези негативни твърдения не са непоклатима истина. Нима наистина никой, ама никой не ни приема такива, каквито сме? Наистина ли един човек е нещо по-малко от другите? Не заслужава ли всеки от нас да намери щастието и любовта?
За да променим тази вътрешна критика и да сътворим нова реалност за себе си, в която действаме по различен начин, избираме различно и съответно хората и връзките в живота ни са различни, е необходимо да вникнем в следната схема:
Мисълта създава чувството, което създава физическо усещане в тялото, което променя честотата, на която сме и която излъчваме във Вселената, а това променя нещата, които са в живота ни. Всичко, което не е на нашата честота, рано или късно отпада и се разделяме с него. И съответно привличаме неща, хора и събития, които са на нашата честота.
С този принцип, който се основава на Закона на Вибрацията във Вселената, работя в дълбочина в менторската си програма „Дълбока промяна“ и трансформационния курс „Завръщане към безусловната любов: Аз обичам себе си“. Но тук бих искала да дам едно практическо упражнение, с което всеки сам може да използва, за да се освободи от вътрешната си критика.
Техника за освобождаване от вътрешната критика
Може да използваш тази техника, когато уловиш себе си, че си изпаднала в самокритика и съмнения относно успеха ти. Може и да я приложиш към някое от основните ти ограничаващи вярвания, дори и да нямаш в момента конкретно предизвикателство, свързано с него.
- В дневника си или на лист хартия напиши всичките си мисли и чувства, свързани с конкретната ситуация. Изреди всички начини, по които се критикуваш и обвиняваш. Опиши емоциите си и какво усещаш в тялото си. Бъди възможно най-подробна и не спирай да пишеш, докато не се изчерпиш.
- Когато ръката ти престане да пише, провери дали все още критиката предизвиква силна емоция в теб. Къде в тялото я усещаш? Как се усеща?
- Използвай дишане, потупване (техника за емоционална свобода) хоопонопоно, НЛП или предпочитания от теб метод, за да освободиш физическото усещане – предварително се настрой, че това ще стане бързо и няма да ти отнеме много време.
- Щом дискомфортът изчезне или намалее достатъчно, свържи се със сърцето си (постави длани на сърцето си и вдишай и издиша бавно и дълбоко 5-6 пъти).
- От тази позиция на връзка със сърцето си представи, че ти си някой, който те обича безкрайно – приятел, родител, Душата ти, Вселената или Бог.
- Започни да пишеш от ролята на този някой, как той/тя те виждата в тази ситуация – какво мислят за теб, какво биха ти казали, какво биха те посъветвали. Пиши докато не се изчерпиш.
- Прочети втората част на написаното от позицията на любовта и почувствай нежността и милостта към себе си. След това се запитай: Какво бих направила различно сега? Какво различно вярване имам за себе си в момента? Каква малка стъпка мога да предприема още днес отвъд самокритиката, за да се приближа да целите, желанията и мечтите си?
- Представи си, че го правиш и усети вкуса на щастието и успеха!
След като направиш тази техника ще забележиш, че ти идват нови идеи. Може би ще срещнеш нови хора, ще получиш помощ или нови възможности. Бъди отворена за тях и направи волево усилие да не влизаш в старото русло на негативизъм и самокритика. Понякога е необходимо да тренираме не само мускулите си, но и начина си на мислене, така че той да е утвърждаващ и подкрепящ. Пускането на вътрешната критика носи чувството на свобода и ресурност, които ни дават много повече поле за изява и действие.
ВАЖНО! Понякога вътрешната критика и самосаботажът е свързан с травма, която задължително трябва да бъде отработена, за да се въплъти нов модел на мислене и действие. Ако подозираш, че имаш подобно тежко преживяване, изберш терапевт, който ти резонира и не отлагай себе си. Няма нужда да носиш този товар, а методите на енергийната психология могат да те подпомогнат нежно и без ретравмиране в този процес.
ПП. Написах тази статия, обръщайки се в женски род към читателя, но само защото ми е по-лесно, тъй като аз съм жена. Всичко обаче е еднакво приложимо и за мъжете, разбира се😊