Продължете към съдържанието

Любовта и щастието не са награда за страданието и усилията ни. Те са наше рождено право

„Грижа за себе си, само когато нещо не ми е наред или съм болна“

Познато ли ти е това? Всички и всичко друго са на първо място, но не и ти.

Отново и отново този модел излиза в сесиите: тялото се разболява, ние страдаме, правим хиляди неща, пренебрегвайки себе си, само и само да си дадем или да получим внимание и любов.

Самосаботажът, болката, отричането на себе си не са самоунищожение. Нашите симптоми и самосаботажи всъщност са вик за любов. И най-вероятно в нас все още живее едно малко дете, чието сърчице крещи за любов, но то не знае как по друг начин да си я поиска. И това дете е станало възрастен, чието тяло е боледувало или което е продължило да страда, за да привлече внимание към себе си. Защото се е нуждаело от грижа, а не е знаело как да си я поиска.

Години наред тази стратегия може да работи успешно, за да осигури оцеляване и свързаност. Докато в един момент не ни прекърши. Докато не се озовем на края на силите си.

И тогава ще трябва да чуем тялото, сърцето, душата си. Да разберем какво се опитват да ни кажат. Да остави вината и истинската болка да изплуват на повърхността и да позволим на светлината, която носим да ги преработи, а тялото да се освободи от тях със сълзите и дъха.

Тази трансформация е възможна за всеки един от нас. Не само е възможна. Тя вече се случва, защото любовта, която носим в себе си е там и просто трябва да си я спомним.

Искам това да го напиша някъде със светещи букви:

✨✨✨Любовта, радостта и щастието не са награда за страданието и усилията ни. Те са наше рождено право. ✨✨✨

Няма нужда да се разболяваш, за да имаш право да бъдеш държана, видяна, подкрепена. Няма нужда да те боли, за да бъдеш обичана. Самото ти съществуване е достатъчно. И ако ти не можеш да видиш себе си и всички твои тъмни и наранени частици с любов, аз ще държа пространство, за да може това да се случи.

Трансформацията от болка към любов е основната цел на моята работа. Виждам промяната във всяка жена, която стъпка по стъпка се връща към себе си и спомня, че не е трябвало да страда, за да бъде обичана. Ако чувстваш, че това е за теб, нека поговорим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *