Любовта расте, независимо дали сме я имали или нямали като деца
Тези дни, вероятно покрай първи юни, ми попадна пост на Георги Господинов. Беше цитат от „Естествен роман“ и гласеше нещо от рода, че никой никога няма да ни обича така, както сме били обичани в детството ни, просто защото съществуваме. И в този смисъл детството е жестоко, а любовта изчезва.
Първата ми мисъл беше: „Ама аз не съм се чувствала обичана в детството си.“ Втората: „Обичам ли детето си достатъчно?“ След това се зачудих дали повечето хора са се чувствали толкова обичани като деца. Не и тези, които идват в сесиите ми.
Не и много деца, на вече по 40-50-60 години, които са били отгледани от баби и дядовци, на седмична детска градина или целувани само докато спят. Не и много деца на родители, които са се събудили един ноемврийски ден на 1989 г. и изведнъж е трябвало да живеят демокрация и демократични ценности, без да знаят какво да правят със свободата си, нито да са истински свободни. Не и деца, които като сгрешат или се изгубят, отнасят по два задвратника, че са стреснали майка си и баща си. Не и деца на супер преуморени родители, идва свързващи двата края.Не и деца на родители, които не са били истински обичани на свой ред като деца.
И тук искам да кажа нещо от себе си на всички пораснали деца, които чувстват тази липса на любов и се чувстват като абсолютни издънки и неудачници.
- Това няма да е винаги така. И не значи, че няма да чувстватe велика безусловна любов. Прекрасно е да си обичан в детството си по начина, по който имаш нужда. Но ако това не е така, можеш да пораснеш и да излекуваш тази нужда от обич вътре в себе си.
- Любовта е достъпна за всеки един от нас– независимо от действията и грешките ни. Защото любовта има едно уникално качество – тя се разширява и расте. Независимо дали сме били обичани или не като деца, естественият ход на любовта в живота ни е да се развива и да става все по-силна.
- Когато поставиш себе си, душата и сърцето си в центъра на своя свят, когато се осмелиш да си уязвим и истински, тогава любовта извира отвътре и рано или късно привлича още любов в живота. Дори любовта на родителите, която не сме получили като деца. Любов от приятелите. Любов от партньора ни. Любов от децата ни. И тази любов, която предадем на хората около нас и на поколението след нас, ще расте, ще се развива и ще се умножи в света. И децата ни ще обичат по-силно – себе си и другите.
Моята гледна точка, моят опит и това, в което вярвам е, че любовта расте. И оттук нататък ще е все повече в живота ни. Стига да си го позволим. От нас зависи.
С обич,
Анита
ПП. Опитай моята Медитация с Вътрешното дете и се погрижи за своето малко Аз