Първият път, когато си дадох сметка, че липсата на милост и любов към мен самата ще ме унищожат, беше един есенен следобед преди 15 години.
Един 10-минутен разговор ме остави без дом и без подкрепата на човека, когото обичах. Бях абсолютно сама, в чужда държава, без семейство и приятели, на които да разчитам. Бях изгубила време, енергия и финанси във връзка, в която не бях истински себе си и се напасвах спрямо другия, само и само, за да бъда обичана, и накрая останах без нищо.
Болката от осъзнаването, че всъщност си делил живота си с непознат, ми се струваше непреодолима. Не можех да дишам. Самонаранявах се, за да имам поне някакво чувство на контрол над това, което се случваше. Трябваше да стигна до дъното, за да се включи един древен инстинкт за самосъхранение, който да ме изтласка нагоре. Постепенно поех собствената си отговорност за ситуацията, в която се бях озовала и която се коренеше в убеждението, че не ставам за обичане. Така започна моето изцеление.
ТАЗИ ОПИТНОСТ БЕШЕ ЕДНА ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ В ЖИВОТА МИ
В резултат на нея взех решението, да бъда себе си, да не слагам маски в партньорските си отношения и да стана най-добрата компания сама на себе си.
НО КОЯ БЯХ АЗ?
Установих, че някъде по пътя се бях изгубила.Отне ми около 7 години, за да докосна едва повърхността на автентичната си същност. Започнах с малки стъпки, като и до днес себелюбовта и грижата за себе си са въпрос на усилие и осъзнат мой избор. Всеки ден разкривам нови пластове от себе си. Научих колко е важно да поддържам хигиена на емоциите си. Обучих се на инструментите, които ме връщат отново към моя център. А когато болката е прекалено силна, имам доверен терапевт, който ми осигурява сигурно пространство, за да я преработя.
Истински вярвам, че благодарение на всички тези промени срещнах моята сродна душа в момент, в който и двамата бяхме готови един за друг. Но „животът не е цветя и рози. Понякога се налага да пишкаш във ваната“ (наш вътрешен хумор). И знаете ли какво? Много е важно да можеш да се смееш заедно с партньора си, именно когато тоалетната не работи.
КАКВО НАУЧИХ ЗА ЛЮБОВТА?
- За да срещнеш истинската любов, трябва да можеш да обичаш дълбоко себе си или поне да си на пътя към това.
В отговор на моите детски травми и основната ми рана от изоставяне, аз бях убедена, че няма как да изберат мен, както и че не заслужавам обич такава, каквато съм. Съответно привличах партньори, които затвърждават тези мои вярвания и имат подобни травми. Връзките бяха основани на това да търсиш някой, който да запълни емоционалната бездна в теб и да те направи щастлив, вместо двамата взаимно да се разширявате и развивате. Осъзнах, че е невъзможно да познавам човека до себе си, ако аз самата не съм себе си.
- Ако искаме нашият партньор да има определени качества, трябва да ги развиваме в себе си.
Не става да разчитаме, че някой друг ще бъде силен, любвеобилен, честен и справедлив вместо нас. Партньорството е танц за двама. Никога и двамата няма да сте на 100 процента, но понякога единият ще дава сила на другия и обратното.
- Пълноценното партньорство изисква уязвимост и това да сме себе си във всеки едни момент.
А когато не ни се отдава, да можем да комуникираме ясно чувствата и нуждите си, и съответно да може да чуем ясно чувствата и нуждите на човека до себе си. „Накажи с мълчание“, „Нека той/тя да се досети“ и други подобни не действат. Тук трябва да сме абсолютно оголени и истински за това, което се случва.
- За да може да срещнеш любовта, се научи да приемаш обич.
Ако седиш в позицията на прекалено даване, привличаш хора, които само искат/могат да получават. В равностойното партньорство има даване и получаване, а не позиция родител – дете.
- Илюзията „Той/Тя ще се промени, ще почне да ме обича, ще осъзнае, че сме един за друг“ – всичко това е или отговор на наша травма, или на нашето духовно его.
Болезнената истина е, че така подсъзнателно се поставяме в позицията на по-възвишените, търпеливите, страдалците. Животът не е, за да се изстрадва, а за да ни носи радост, еволюция, разширение. Моделът „жертва-тиранин-спасител“ или „емпат-нарцисист“ все повече ще отпада и ако не го прекъснем сами, резултатите вече ще са пагубни. В новото време няма накъде да бягаме и да се преструваме.
СИЛАТА НА ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ
Култивирането на любов към себе си е едно от най-важните умения, които може да усвоим. С отварянето на сърцето ми и развиването на милост към мен самата, се разрешиха много от проблемите в живота ми. Светът като че ли увеличи цветовете си и стана по-ярък. Щастието, което сега изпитвам, ме зарежда и движи напред. Болката – също, а и преминава по-бързо. Отпаднаха много токсични ситуации в живота ми. Разделих се с хора и неща, които вече не са за мое добро. Срещнах сродната си душа и продължаваме да се развиваме и учим заедно. Напуснах работа, която изцеждаше енергията ми. Разпознах талантите и дарбите ми в живота си и стъпих на пътя си.
ДА ПОМОГНА НА КОЛКОТО СЕ МОЖЕ МЪЖЕ И ЖЕНИ ДА ОБИЧАТ СЕБЕ СИ Е ЧАСТ ОТ МОЯТА МИСИЯ
Ако Soul Work пространството на тази страница ви говори, добре дошли сте да разгледате как помагам.
На 23.09.2025 г. стратира второто издание на трансформационната онлайн програма „Завръщане към безусловната любов: Аз обичам себе си“, в което ще работим за свързването с Източника на любов в нашето сърце, за изчистване на травмите, страховете и вярванията, които пречат на нашата самоувереност и взаимоотношения, и за намиране на устойчивост и опора в нашата лична история, която да ни движи хармонично във всички сфери на живота. Вероятно усещате, че старите ви модели вече не работят, но не сте напълно сигурни как да продължите напред. Отговорите са вътре в нас. Заповядайте и ще ги намерим заедно!